Трагедиите и кризата: масовите убийства

Пословичната световна икономическа криза от 1929-1933 година е останала в аналите и учебниците най-вече със своите икономически и стопански параметри. Малко са сведенията, които описват промените, нанесени на психиката на населението от засегнатите през периода територии. Фотографиите от това време механично регистрират събитията, без да вникнат в съзнанието на фигурите в тях. Не се вниква в душите на хората, струпани пред Уострийт на "черния четвъртък" (24 октомври), "черния понеделник" (28 октомври) и "черния вторник" (29 октомври) 1929 година. В семейните спомени и дневници от онова време обаче са останали безброй доказателства за промените в съзнанието, за реакцията на масите, за трагедиите на по-малодушните от тях, за самоубийствата на банкрутиралите, за напусналите семействата си и заминали в изгнание в търсене на изкупление на чуждата вина... Не на последно място за последвалата малко след това световна война.

Днес отново светът е в криза и неминуемо се прави паралел с онова време. И като че ли отново не се обръща внимание на духовната част от проблема, всичко в повечето случаи е цифри, показващи най-вече материалната страна - количества пари, злато, петрол... Едновременно с това обаче днес даденостите са други, социализацията е на много по-високо ниво, а оттук и необратимите болестни промени на психична основа в поведението на даден индивид могат да доведат до много повече поражения и трагедии. Всъщност - започна се, нека погледнем сводката от медиите, чието поведение в тази обстановка е проблем на друг материал:

"Днес на 11 Март - 2 масови убийства в Германия и САЩ" (ХНЕТБг).

Мнозина биха си помислили, че масови убийства е имало и преди - да, но веднъж, два, пет пъти годишно... А сега - две на ден. Трагедиите продължават:

"18 март 2009 г. - в град Лампшпринге в северна Германия мъж застрелва с пистолет съпругата си и 8-годишния си син, ранява трима младежи и накрая се самоубива."

"10 март 2009 г. - 11 души са убити в масова касапница, извършена от 30-годишния Майкъл Маклендън. Той запалва дома на майка си. След това убива дядо си, баба си, чичо си и леля си. След това застрелва съпругата на местния заместник шериф и 3-месечното й бебе. После влиза в магазин на "Уол Март" и убива двама, а на излизане, убива пътуващ с пикап човек. Стрелецът линчува още двама души в две къщи и стреля по полицейска кола. Накрая Майкъл Маклендън се самоубива."

"23 януари 2009 г. - Мъж убива 2 бебета и една възпитателка в ясла в малко градче на около 30 километра от столицата Брюксел. Мъжът успява да проникне в яслата със сила и напада с нож 18-те деца, всичките на възраст под 3 години. 2 от ранените деца в тежко състояние са откарани в болница, други около 10 деца и възпитатели са ранени..." (Информационно осигуряване БНТ).

Не е необходимо човек да е пророк, за да обобщи, че черната статистика ще продължи. Докога ли? Дотогава, докато новините от този род станат толкова много, че медиите няма да бъдат в състояние да обявят всички и дотогава, докато съобщаването им не се превърне в банална сводка и престане да бъде сензация, т.е. не засилва "авторитета" на медията. Това обаче няма да означава, че трагедиите са намалели или свършили. Точно обратното... Човечеството остава съдбата си в ръцете на естествения подбор - който оцелее, оцелее - и без това станахме много на тази малка планета... Цинизъм!!! Но естествения подбор е характерен за една друга природа, а не за "най-високо организираната материя"...