Народно-освободителната. Въоръжените сили на Китай. Общи сведения

Най-голямата в света армия под ръководството на най-голямата в света партия ще създава най-голямата в света държава, не само по население, но и по територия.

Получаването на данни за Народно-освободителната армия на Китай (НОАК, официалното наименование на въоръжените сили на КНР) се затруднява от това, че нейните структури са забранени за външни проучвания в много по-голяма степен, отколкото икономиката или социалната сфера на тази и без това не много отворена страна. Свободен достъп съществува само за сведения за висшите ръководни органи и общата структура на НОАК (по видове и териториално). Затова като източник на по-подробни сведения за НОАК се използват най-често западните разузнавания.

Ръководството на НОАК се осъществява от Централен военен съвет (ЦВС) (негово право е създаването на законодателството във военната област), който формално е отделен от партията и се отчита на ВСНП (Всекитайското събрание на народните представители). Обаче ръководството на ЦВС и Военият съвет на КПК по традиция се оглавява от един и същи човек, съставът на тези органи, според конституцията от 1982 година е напълно идентичен. Освен това постът на председател на ЦВС де-факто се счита за най-важен в КНР. Само след като заеме този пост, човек може да се счита за пълноправен ръководител на страната. В състава на ЦК на КПК военните от висш и среден ранг са повече от 20%. НОАК се намира под контрол на ръководството на КПК и се използва не само за отбрана на страната от външна агресия, но и за разрешаването на вътрешни проблеми като полицейски подразделения.

ЦВС осъществява ръководството на четири вида ВС (стратегически ядрени сили — това е китайското название на «втората артилерия», сухопътните войски, ВВС, ВМС) и седем военни окръга, които командват влизащите в техния състав части на СВ (щабовете на окръзите се намират в Пекин, Шенян, Цзинан, Нанкин, Ланчжоу, Гуанчжоу и Ченду), чрез Генерален щаб (с изключение на втора артиллерия, която от ЦВС ръководят директно) и три управления на НОАК (политическо, тилово, по въоръжаването). Предвижването на подразделение, по-голямо от баталион, може да става само с разрешението на ЦВС. Това се отнася за всяко предвижване на войски през границите на военните окръзи.

Министерството на отбраната осъществява непрекъснато ръководство на военното строителство и влиза в структурата на правителството на КНР. Главното политическо управление ръководи партийно-политическите и агитационно-пропагандните работи в НОАК. Партийни структури има във всички части и подразделения на НОАК, без подписа на политкомисаря нито една заповед, в това число и бойна, не може да влезе в сила.

НОАК се комплектова на базата на повикването в армията на младежи над 18 години. Продължителността на срочната служба е 2 години. Поради големият излишък на човешки ресурси, призоваването в армията има изборен характер. Така командването има възможност да избере за армията най-добрите, което пък дава възможност да се съчетаят положителните качества на наборната и наемната армия.

Съществува и наемна служба с продължителност 3 до 30 години, свръхсрочната служба с продължителност от 8—12 години е премахната.

Численността на НОАК постепенно се съкращава от 4,238 млн души през 1985 година до 2,300 млн през 2006 година.

Лицата от мъжки пол от 18 до 35 години, които не са призовани за военна служба, остават в запаса, в системата на народното опълчение, чиято численост днес възлиза на 36,5 млн души. На него се гледа като организиран боеви резерв на НОАК и основа на партизанско движение.

Като компонент на НОАК, предназначен за справяне със задачи от вътрешен характер (охрана на границите, природните ресурси, важни държавни и стопански обекти, инфраструктури, затвори, поддържане на вътрешния ред и т.н.), се явява Народната въоръжена полиция, създадена през юни 1982 година. Нейната численост е 1,5 млн души. В нейния състав бяха включени части от НОАК, включващи няколко пехотни дивизии. Тя е подчинена както на ЦВС, така и на Държавния съвет. Съставна част на полицията е производствено-строителният корпус, дислоциран в Синцзяно-Уйгурския автономен район. Той се занимава със строителството на обекти с различно предназначение, селско стопанство, тилово обезпечаване на частите на Ланчжоуския округ на НОАК, а при определени обстоятелства може да изпълнява ролята на въоръжен резерв за тези части. Разделението на функциите между НОАК, Народната въоръжена полиция и опълчението стои в основата на действащата от 1983 година концепция за «триединната система на въоръжените сили», коята представлява съставна част от военната доктрина на КНР.

Китай бързо увеличава военните разходи, повишавайки бойните качества на НОАК в условията на високотехнологични войни. Темповете на ръста на военните разходи превъзхождат 1,5—2 пъти темповете на ръст на БВП, възлизайки на 14—18% годишно. Ако през 2001 година тези разходи са били еквивалентни на 17,4 млрд долара, то през 2009 година ще достигнат 70,2 млрд долара. При това всички чуждестранни коментатори са единодушни, че официалната цифра на военните разходи е занижена 1,5—3 пъти, поради това, че в нея не са включени похарчените за импорт на оръжия средства и доходите от експорт, разходите за ядрено оръжие и СЯС, за Народната въоръжена полиция, субсидиите във ВПК (Военно-промишления комплекс), НИОКР (Научно-изследователските и опитно-конструкторските работи).

В началния етап на реформи НОАК получи правото на комерческа дейност, нямаща аналог в съвременния свят. Тя обхващаше 72 отрасъла, в това число нощни клубове, операции с недвижима собственост, добивни предприятия. По оценка на западни специалисти, на НОАК принадлежаха 15 хиляди предприятия с годишен доход 18 млрд долара. Комерческата дейност на армията на практика не се контролираше от органи на правителството, поради което тук беше по-лесно да се прави нелегален бизнес, например контрабанда. Корупцията придоби значителни мащаби, поради което през 1998 година комерческата дейност в НОАК беше забранена.

Силни страни на НОАК представляват почти неограничените човешки ресурси, наличието на СЯС и ОМП, а също балистични ракети с различна далекобойност, големите териториални размери на страната, създаващи предимство от стратегически характер, готовност за понасяне на големи загуби в жива сила (така например, във войната с Виетнам загубите на Китай достигнаха 42 хиляди по виетнамски данни и 20 хиляди по собствени). По численост на личния състав ВС на Китай заемат първо място в света (2,25 млн души, мобилизационни ресурси — 208,1 млн души), по брой на танковете (7,6 хиляди) — трето (след РФ и САЩ), по брой на бойните самолети (около 4 хиляди) — второ (след САЩ), по общ брой на атомни многоцелеви и дизелови подводни лодки - на първо.

Слаба страна на ВС на Китай е тяхната архаичност: голяма част от техниката (повече от 70% от танковете, повече от 80% от бойните самолети) е създадена на базата на съветски модели от 50—60-те години на ХХ век, поради което не отговаря на съвременните изисквания. Може да се отбележи и лошото тилово обезпечаване, слаборазвитите средства за свръзка, управление, разузнаване. В последно време обаче Китай много бързо подобрява качествения състав на своите ВС, закупувайки от Русия най-съвременни модели бойна техника. Произвежда също и собствено оръжие, представляващо по правило своеобразен синтез между руски и западни технологии (например, танк Туре-96, изтребителят J-10). Освен това Китай, с всички легални и нелегални пътища, се снабдява с нови военни технологии (както от РФ, така и от Запада). Някои наблюдатели дори считат, че още през 2002 година Китай е постигнал технологичен пробив, като в много области вече е изпреварил Русия.

В следващите статии подробно ще бъде разгледан бойният състав на НОАК по видовете ВС, ръководството на страната и армията, положението в света, стратегическите планове и концепции, от които ще се ръководи НОАК при своя бъдеща експанзия.