Китай съсредоточава войски към границата с Русия

Щабовете на най-военизираните региони на Китай се намират в Пекин и Шенян

Сухопътните войски са били, са и ще бъдат основата на бойната мощ на НОАК (Народно-освободителната армия на Китай), доколкото огромното население на страната, а освен това и голямото количество на мъже в младежка възраст, дават на командването на ВС (Въоръжените сили) на КНР уникален ресурс, за който военно-политическото ръководство на други страни не може дори да мечтае. Дори и да отстъпва технически по някои показатели на редица армии от планетата, Китай е способен да задуши с войски всеки противник, срещу когото воюва в традиционната сухопътна война. А кого в Китай считат за противник може да се съди от дислоцирането на армейски подразделения.

От седемте военни окръга на Китай най-мощни са тези с щабове в Пекин и Шенян, намиращи се в съседство с Руската федерация (първият е насочен срещу Сибирският военен окръг на ВС на РФ, вторият — към Далекоизточния). На тези окръзи принадлежат 4 от 9-те танкови и 6 от 9-те механизирани дивизии, 6 от 12-те танкови бригади на сухопътните войски на НОАК. Още 2 танкови дивизии и 1 бригада влизат в състава на окръга с щаб в Ланчжоу (заемащ западната част на страната, насочен към Централна Азия, Монголия и Сибир на запад от Байкал), а 1 танкова, 1 механизирана дивизия, 2 танкови и единствената в НОАК механизирана бригада — в състава на Цзинански окръг, който се намира в централната част на страната и представлява стратегически резерв за Пекинския, Шенянския, Ланчжоуския и Нанкинския окръзи.

В частност, 38-а армия от Пекинския ВО представлява полигон за отработване на нови организационни и щабни мероприятия и начини за използване на нови видове бойна техника. Артилерията в тази армия е напълно автоматизирана, тя все още отстъпва по точност на американската, но вече превъзхожда руската. Бързо се обновяват бронетанковите войски, темповете на тяхното настъпление, според данни от проведените учения, са по-бързи от тези на ВС на РФ. Между другото, в състава на 38-а армия влиза напълно автоматизираната 6-а танкова дивизия, снабдена с танкове Туре 96. Темповете на настъпление на 38-а армия достигат 1000 км за седмица (150 км в денонощие). Накрая, в състава на тази армия влиза 4-а зенитно-ракетна бригада, най-съвременното подразделение на ПВО на Китай (включваща дивизион на ЗРК «Тор»).

Втори полигон за отработване на нови начини за използване на СВ (Сухопътните войски) е резервният полигон на Цзинански окръг, включващ образцовите и снабдени с най-нова техника 8-а танкова и 127-а лека мотопехотна дивизия.

Останалите подвижни подразделения на СВ на НОАК (танкови и механизирани дивизии) влизат в състава на Нанкинския военен окръг, предназначен за заграбването на Тайван. В частност, тук са дислоцирани две амфибийни механизирани дивизии, единствената амфибийна танкова бригада и единствената десантна бригада със специално предназначение. Общата численост на тези подразделения съставлява 25 хиляди души. С включването на морската пехота на ВМС, Китай притежава вторият в света след САЩ контингент от морска пехота.

Най-слаби са военните окръзи с щабове в Ченду и Гуанджоу, в съседство с границите с Индия и страните от Индокитай. Те не разполагат с нито една танкова и механизирана дивизия, т. е. в южно направление китайското командване няма намерение да води някакви настъпателни действия. Войските на тези окръзи се състоят най-вече от мотопехотни (бивши пехотни) дивизии от най-архаичен тип подразделения на СВ на НОАК. В другите окръзи болшинството дивизии от този тип са преобразувани в бригади. Преминаването от дивизии към бригади става много активно, макар че този процес не бива да се абсолютизира. Никой не се готви да преобразува в бригади танкови и механизирани дивизии, представящи се за основната ударна сила на СВ.

На въоръжение в СВ на НОАК се намират около 10 хиляди от основните модели танкове (450 Туре 90II, 1200 Туре 96, 200 Туре 98, 400 Туре 88С, 500 Туре 88В, 1000 Туре 80, 500 Туре 79, 200 Туре 69, 5500 Туре 59) и 2 хиляди от леките (1200 Туре 62, 800 Туре 63). Към съвременно оборудваните можем да отнесем танковете Туре 90II, Туре 96 и Туре 98, при това за последния се смята, че почти не отстъпва на най-добрите западни модели (М1А2, «Леопард-2А6»). Всички от тези три типа танкове са въоръжени със 125-милиметрови пушки, подобни на тези, които са поставени на руските танкове (започвайки от Т-64А). Всичките останали танкове на СВ на НОАК представляват различни модификации по модела на създадените в СССР в края на 40-те години на миналия век Т-54 (негово пряко копие беше Туре 59), затова съществено отстъпват по своите бойни качества на най-добрите западни и руски машини.

Други видове бронетехника (до 3 хиляди БМП (Бойни машини за пехотинци), 100 БМД (Бойни машини за десант), не по-малко от 8 хиляди БТР-и) или представляват копия на съветски образци, заедно с усъвършенстванията им, или са разработени в самия Китай (понякога с използване на западни технологии).

Същото може да се каже и за артилерията на НОАК (до 15 хиляди оръдия, в това число 1200 САУ (Самоходна артилерийска установка), до 10 хиляди миномети, до 4 хиляди РСЗО - реактивни системи за залпов огън). В Китай отделят значително внимание на реактивната артилерия, чиято мощ китайците изпитаха върху себе си по време на втората битка за остров Дамански. В тази област са разработени редица модели тежки РСЗО (Туре 83, А-100, WM-80, WS-1) с калибър от 273 до 320 мм. По огнева мощ с тях могат да се сравняват само американската MLRS и руския «Смерч».

На въоръжение в СВ на НОАК също се водят до 8 хиляди ПТРК (Противотанкови ракетни комплекси) и приблизително толкова противотанкови оръдия, 150 мобилни ЗРК («Тор», HQ-7, HQ-61, LY-60, PL-9D), до 15 хиляди зенитни оръдия (с калибър от 23 до 100 мм). Трябва да се отбележи, че такова голямо количество зенитни оръдия не може да компенсира недостигът от ЗРК, затова ПВО на СВ на НОАК не отговаря на съвременните изисквания за водене на война. Впрочем, отчитайки фактическия колапс на ВВС на СВ на НОАК, на Китай може да му стигне и такава ПВО.

С голямо разнообразие се отличава паркът на военната авиация, включващ руски (128 Ми-17, 30 Ми-8), американски (22 S-70C) и европейски (100 НС-120, 110 Z-9 [SA-365], 8 SA-342, 30 Z-11, 10 Z-8 [SA-321]) машини. За такава голяма армия, каквато е китайската, такова количество на въртолетите, разбира се, е недостатъчно. Главното е в това, че НОАК и до този момент не разполага с ударен въртолет, което явно представлява голям недостатък.

Сухопътната войска на НОАК много активно участва в бойни учения, при това някои от нейните особености не може да не ни заинтригуват.

Така, през септември 2006 година бяха проведени безпрецедентни по мащаб 10-дневни учения на Шенянския и Пекинския военни окръзи. В хода на учението части от Шенянския ВО извършиха бърз преход на разстояние 1000 км на територията на Пекинския ВО, където проведоха учебно сражение с части от този окръг. Предислокацията се проведе както на собствен ход, така и с влакови композиции. Целта на учението беше отработването на умения за маневри на армейски подразделения на голямо разстояние от мястото на базирането и подобряване нивото на управление на тиловото обезпечаване на войските.

Подобен сценарий на учението може да се разглежда само като подготовка за война с Русия, при това се тренира настъпление, а не отбрана. В съответствие с отношенията с Тайван (а също така, например, към Югоизточна Азия или Корейския полуостров) даденият сценарий няма смисъл поради несравнимо малката дълбочина на ТВД (Театър на военните действия) и другите природно-климатични условия. Отработват се дълбоко настъпателни операции по суша, в пресечени планински месности, каквито за Китай могат да бъдат само Русия и Казахстан. Релефът на местностите, в които се провеждаше учението, бяха подобни на релефа на Забайкалието, а 1000 км е разстоянието от руско-китайската граница по река Аргун до Байкал. Срещу Казахстан е разположен Ланчжоуският военен окръг на НОАК, който обаче не взе участие в споменатото учение. В учението взеха участие именно Шенянският и Пекинският военни окръзи.