Нов световен баланс

От октомври 2008 година Комунистически Китай притежава не само най-големите в света човешки ресурси, но и вероятно най-мощната в света суровинна база.

Защо нашият екологически сайт, който иначе не се интересува от политика, се вълнува от въпроса за мощта на Китайската народна република?
Защото днешният глобален макровъпрос за развитието на цивилизацията търси да набележи тактика за оцеляване, за хармонизиране на условията, в които в настоящия момент е поставен еко-човекът, неговите цели.

В понеделник, 27 октомври 2008 година на новинарския сайт Newsru.com беше публикуван обзорен материал под заглавие "Русия променя икономическата си ориентация, тя ще пренасочи своя износ от Евросъюза към Индия и Китай". В него се посочва нов секретен план "Проект за основните направления на външноикономическата политика на Русия за периода до 2020 година" и срещата на руското ръководство с премиера на Държавния съвет на КНР Вен Цзябао.

Без да влизаме в подробности (за детайлите - по-долу), от този обзор може да се направи извод, че огромните и труднодостъпни Сибирски природни ресурси ще се контролират от Китай в още по-голяма степен. Как ли това ще се отрази на състоянието на другите държави в света (всичките, без изключение)?

Може да се предположи, че:
Първо, Китай ще напредне още повече с помощта на чуждите суровинни източници.
Второ, в най-близко бъдеще ще настъпи коренна промяна в световната икономика, на първо място в добивната, в научно-технологическия и производствения сектори.

От една страна, концентрацията на много от производствата в Китай ще доведе до снижаване степента на замърсеност на околната среда в останалия свят. Но от друга - Западът ще изгуби контрол на ситуацията в тази област. Така, използвайки Сибир, Комунистически Китай, като най-мощната в света държава, ще определя правилата на играта.

Както е известно от историческия опит, комунистическите режими винаги са били най-големите разрушители на околната среда. Съветският Съюз например, със своето 240-милионно население, нанесе огромни щети на околната среда - от атомните взривове и Чернобилската атомна катастрофа до унищожаването на собственото си селско стопанство. От там вече не се изнасят огромни количества зърно, месо и птици, както беше в миналото. При това положение, какво можем да очакваме от Китай, който притежава 6 пъти по-големи човешки ресурси, подсилени от сибирските природни богатства. Замърсяването на околната среда, както и липсата на контрол в Сибир биха били ужасяващи.

Може би трябва да се подготвим за най-лошото - ускорено замърсяване на околната среда, съпътствано от недостатъците на китайското производство. Ако се имат пред вид темповете на ръста на производителността в Китай, наблюдаващи се през последните 3-4 години, може да се предположи, че темповете на замърсяването на околната среда ще доведе до това, че мъртвата природа няма да бъде заплаха за следващото поколение, а ще стане наша действителност, да речем до следващата Олимпиада.

Как, според мен, стана така, че днес Комунистически Китай получа контрол над Сибир? Мащабността на китайско-руските отношения, икономическото положение на Руската федерация, плюс... успешната операция "компанията ЮКОС".

Смея да предположа, че единствената печеливша страна в "Операцията ЮКОС" е Китайската народна република, която си осигурява достъп до нефт на символични цени. Формалното финансиране на "сделката", според съобщенията на средствата за масова информация, се осъществява от Китай, в срещу бъдещите доставки на нефт.

От тук има основание да се предположи, че ръководството на Руската федерация, имайки пред вид

• финансовата криза
• рязкото намаляване на постъпленията от продажба на нефт (може би и газ) и метали
• намаляването на "капитализацията на РФ" със 70 процента (а може би и повече),

Но какво да сторим ние, предусещайки времето, когато в КНР ще започнат да димят сибирски нефт, въглища, метали с пълна пара, и нищо не можещо да я спре?

проект CAMbg.org
2008, октомври
публикация - май 2009